Има ли признаци, по които може да се разпознае емоционалната интелигентност?

13 март 2019

Д-р Антонина Кардашева дава отговор на въпроса: „Има ли признаци по които може да се разпознае висока, респективно ниска Емоционална интелигентност?“

             Да, има и ще ви представя личностни характеристики на хора с ниска емоционална интелигентност. Много често част от тези характеристики на служителите се възприемат като нещо нормално и в бизнес средата не се отчитат последствията за организационната практика и намалената бизнес ефективност.

             Ниските нива на емоционална интелигентност разкриват личностна проблематика или дефицити в личностната структура. Слабо емоционално интелигентните хора се възприемат като прекалено негативни и много критични към себе си. Занижените стойности на нивото за благополучие е доказателство, че те много слабо или изобщо не изпитват удовлетворение от живота и са склонни да възприемат бъдещето песимистично. Трудно възприемат, че като всички хора и те имат положителни качества и постижения, често имат репутация на хора, които са изградили мрачно отношение към реалността. Доста често са безпричинно тревожни и, за да преодолеят несигурността си, предприемат необмислени рискове. Често са съпътствани от чувство на потиснатост.

              Оценяват се като безсилни да възприемат оптимистично дадено положително събитие. Склонни са да намират причини, за да докажат, че светът не е приятно място за живеене. Характерното за тях е високия самоконтрол и самопредпазване от удоволствията на живота. Съжителството с такива хора често е натоварващо и заразително негативно.
 
             Хората с ниско ниво на емоционална интелигентност нямат позитивна оценка за себе си, и не уважават ценностите, постиженията и способностите си. Възприемат се като недостойни, слабо атрактивни или с недостатъчна компетентност. Често изживяват съмнения за способностите и постиженията си, което влияе на психическото и физическото им благополучие.

За такива хора лица са подходящи длъжности и постове, които са ясно определени и не се изисква поемане на инициатива и висока отговорност. Характерни за тях са намалена общителност и склонност към изолация от хора, които не познават. В общуване с много емоционални или разстроени хора се объркват и трудно разгадават собствените емоции и рефлексията на другите. Проявяват несигурност при нови запознанства и трудно отстояват собствено мнение. Неясно възприемат и анализират емоциите и чувствата на другите и обикновено не обичат емоционалните им изповеди и изблици. Слабостта им да се съобразяват с по-асертивни личности е причина да се оттеглят от своята позиция или напълно да се съгласят с мнението на другите, което може да им попречи. Имат дефицити в междуличностните умения. Често се чувстват неспокойни в непозната социална среда и са несигурни в избора си на поведение. Предпочитат малко на брой добри приятели пред голям кръг от запознанства и по тази причина за тях са подходящи длъжности и постове, които включват минимално социално взаимодействие. Подходащите за тях професии са тези с частични контакти с хора (например мрежов администратор, лаборант, анализатор на данни, повече професии с техническа насоченост).

                Слабо емоционално интелигентните хора се затрудняват при разбирането, оценяването и използването на информация, свързана с емоции. Имат склонност да не забелязват емоционалното значение в ежедневните ситуации и може погрешно да тълкуват намеренията на хората, които са склонни към емоционални споделяния. Те не са съпричастни и/или в много слаба степен чувствителни към проблемите на другите. В много случаи това е причина да не чувстват необходимостта да помогнат или подкрепят близките си. Тези хора са възприети като вечно спорещи по време на обсъждания и разговори, докато не надделее мнението им. Непреклонността и нежеланието им да разбират вижданията на другите е сериозен недостатък в условия на преговори. Настоявайки да наложат сляпо своята гледна точка и да лансират позиция, те несъзнателно подпомагат другите да се обединят срещу това. За такива хора са подходящи длъжности и постове, които изискват вземането на твърди решения, без оглед на емоционални съображения (напр. принудително налагане на промяна в организацията въпреки наличието на силна съпротива).

Често ниско емоционално интелигентните хора не са наясно как се чувстват и не обръщат внимание на емоционалните сигнали, които другите изпращат. Затова имат затруднения да изразяват собствените емоции и да споделят как се чувстват. Другите хора ги възприемат като дистантни, неангажирани и сдържани в личния и професионалния живот. Логично е да се възприемат като личности, които имат затруднения при създаване и поддържане на трайни лични взаимоотношения във и извън работа. Те са склонни да се държат по начин, който разстройва хората близо до тях и често се пораждат спорове заради недоразумения или противоположни позиции. Характерна особеност на тези хора, е че много често емоционалният им самоконтрол е нестабилен и варира от умерен до слаб. Те се опитват да контролират емоционалните си импулси и реакции, но има случаи, в които стават прекалено неспокойни, прибързани или проявяват изключителна ярост. Въпреки че обичат да обмислят подробно и предварително нещата, понякога са крайно импулсивни, взимат неочаквани и прибързани решения, за които по-късно съжаляват. В повечето случаи са съпътствани от негативни мисли, под влияние са на разрушителни емоции и гневни избухвания. Предпочитат да действат предвидливо или правят опити да планират действията си. Мислено изграждат търпимост към евентуалните си импулси, но реалното им поведение се различава от фантазните опити да се справят с високата импулсивност.

                 Ниско емоционално интелигентните хора се възприемат като личности, които нямат ефективен механизъм за справяне със стреса. Често са под влияние на връхлитащи стресови събития и прекалено силно реагират на стреса. По-слабо мотивирани са от останалите и им липсва устойчивост и постоянство в дейността, като се нуждаят от много стимули и поощрения, за да се справят с поетите ангажименти. Притежават умерена способност за адаптация към нова среда, трудно предприемат промени. Проявяват висока предпазливост към нови за тях алтернативи. Изпитват затруднения да променят трайни и стереотипни позиции и навици.