Новини
Дигиталността има отношение върху нашата емоционалност
10 февруари 2019
Д-р Антонина Кардашева,, доктор на психологическите науки, основател на Фондация за развитие на Емоционалната интелигентност в България в студиото на Bloomberg Bulgaria TV (част трета)
Ние, българите, години наред коментираме колко нещастна нация сме, във всички класации все сме на последно място по индекс на щастие. Днес излезе класация, която ни изкара много по-щастливи, отколкото досега сме си мислили, че сме. Много е абстрактно това.
Абстрактно е, защото щастието е променлива величина и тя зависи от параметрите, по които се изследва. Щастието е проекция или следствие в зависимост от социалните фактори, в които живее съответният индивид. Тук мога да кажа интересни факти. През 2012 година направих първото изследване, свързано с Емоционална интелигентност за България, единият от компонентите, който беше изследван, беше щастието. Тогава сравнителният анализ между данните на българите, англичаните, французите и германците показа, че българите имаме по-висок индекс на субективно възприемане на щастието. Това означава, че българите се възприемат като такива – когато ние се възприемаме като щастливи, това го измерваме чрез въпросник за самовъзприятия, това е личностният въпросник както обясних. Щастието не може да бъде измерено както се измерва килограм плодове. Затова казваме, че е субективна величина, която дава отговор на въпроса до каква степен аз се чувствам такъв. Ако аз се чувствам в този момент щастлив, има фактори, които предполагат моето щастие. Ако след една година направим същото изследване, вероятно ще има динамика в резултата, защото следващата година факторите, които влияят на моето субективно усещане, вероятно ще са различни. Затова в тази посока аз съм склонна да приема, че екипът, който предполага, че Емоционалната интелигентност е личностна черта, има малко повече основание да обяснява и да измерва тази личностна характеристика, защото измерваме самовъзприятия. Така че щастието като такъв феномен варира – варира от социалния статус, от пола, от възрастта.
Това, разбира се, също е субективно, обаче, като ходя по улиците в България и София, ми се струва, че виждам повече намръщени хора, отколкото, да кажем, някъде в чужбина – там хората ми се виждат по-релаксирани, по-усмихнати. Дали това е само фасада – не знам.
Можем да предположим, част от културните ни особености, част от социалните фактори, в които живеем, част от бизнес ангажираността ни, защото щастието е компонент на цялата палитра от фактори, които ни влияят. Заради това, според мен, Емоционалната интелигентност тук има основна роля, основен значим принос за това да обясним на хората до каква степен те могат да бъдат щастливи и как да го измерват и как да стигнат до самосъзнанието за щастие. Защото щастието не е постоянно състояние. Щастието е състояние на удовлетвореност, на успешност – тогава казваме „Много сме щастливи!“. Но когато в следващия момент имаме фактор, който предполага друг вид емоционална реакция, в повечето случаи се възприемаме като нещастни.
От гледна точка на бизнеса вярно ли е, че все по-често се случва мениджъри, особено по-младото поколение, да се интересуват повече от личността и от емоционалната интелигентност на човек, отколкото от CV-то, от опита, някакви декларирани на лист хартия умения, които не е ясно налични ли са наистина, или пък не.
Въпросът е много хубав, защото в последните години на дигитализация се случват два процеса. Първият процес е насочен към сектора при подбора на кадри. В световен план в американски изследвания се доказва, че хората, които са преминали през обучение за Емоционална интелигентност и имат сертификати за това много по-добре се адаптират и са конкурентоспособни. Вторият план, който би бил добре да коментираме, и на конференцията ще поставим основен акцент е, че с навлизането на изкуствения интелект в нашия свят ние все повече започваме да ставаме дезорганизирани и емоционално лабилни. Дигиталността има отношение върху нашата емоционалност. Хората започват да стават по-пасивни; когато една личност е пасивна, това има нарушава емоционалния й баланс. Емоциите започват да се променят от оптимистични в песимистични, забелязва се увеличаването на задръжните процеси, защото дигиталността върши повече от нашите ангажименти, с които на този етап сме свикнали. Дигиталността ще отнеме много от работните места, ще усъвършенства всички операции, които до този момент човек с усилие е правил. Това ще се отрази върху апатията, върху усещането за активност или по-скоро липсата на активност, ще се отрази върху усещанията, че ние нямаме място в тази общност. В този аспект искам да кажа, че на конференцията, която ще се проведе на 15 април тази година един от специалистите в областта на изкуствения интелект ще изнесе една много интересна лекция на тема: „Какво ще правим, когато няма какво да правим“.
Ще настъпи ли такъв момент? Да няма какво да правим?
Този момент настъпва и затова идеята е да споделим с хората от бизнеса, че Емоционалната интелигентност може би е един много важен мост между изкуствения интелект и живите хора. Защото чрез емоциите, които ние ще продължаваме да развиваме и усъвършенстваме и ще можем да не влизаме в емоционални стресови ситуации заради предизвикателствата на изкуствения интелект. Именно това е много важен фактор, който все още малко се коментира в научните изследвания.
От гледна точка на различните поколения – тези, които са най-млади, т.нар. „милениъли“, които живеят и буквално са пораснали с устройствата в ръцете си, и нашето поколение, което помним и телефона с шайба, образно казано – каква е разликата между тях от гледна точка на емоционалната интелигентност?
Много голяма. Ако мога да направя малко уточнение, скоро правих едно обучение за баланса при управление на многообразието от хора. Оказва се, че в български фирми все още има служители, които са от пет поколения. От silent generation, от 1928 до 1942 г. – това поколение са около 74-годишни, има такива консултанти в държавната администрация, до така нареченото поколение Х. Всички те имат вариации в емоционален план. Baby boomers и silent generation са по-спокойни, те са хора, които са свикнали да се съобразяват със ситуацията, те имат по-плавни емоции, живели са в друга среда, в период, когато технологиите не са били толкова силно развити. Сега обаче, през милениълите, за които Вие казахте, през поколение Z, се забелязва един много интересен феномен – много завишена импулсивност. За последните поколения са характерни много бързи решения, много краткосрочни решения, много гъвкавост на решенията, на емоциите, но не в дълбочина.
Това не е ли лошо управление на емоциите?
Точно така, точно затова е хубаво Емоционалната интелигентност да бъде разглеждана във всякакви аспекти. Ако ние можем да оперираме с дигиталността и по този начин да оперираме с нашите емоции, управлявайки ги, изследвайки нашите личностни характеристики, залагайки върху това какво ние можем в коя ситуация да използваме като наш личен ресурс, тогава технологиите може би няма да ни завладеят. Факт е, че дигиталността е супер постижение, но тук трябва да се коментира още нещо – до каква степен това ще заличи човешкия геном.
Чак да заличи? Защо?
Това не е моя тема, която да мога да коментирам, тенденциите, знаем, чели сме от книги, които са създадени преди доста години вървят в тази тенденция. Гледаме филми от фантастика и виждаме, че човешкият род би могъл да бъде застрашен от нещо подобно – зависи от нивото на Емоционална интелигентност на хората, които създават изкуствения интелект, до каква степен те са асертивни, до каква степен те са стресоустойчиви и вземат рационални, а не емоционални решения, до каква степен те са гъвкави да използват средствата и ситуацията в този живот на нашата планета, за да могат да балансират едното и другото. Тези теми са от компетентността на Емоционалната интелигентност.