Емоционалната интелигентност – през възпитание до сфери на използване

08 март 2019

Емоционалната интелигентност има наследствен характер и в тази връзка са проведени много изследвания. В резултати от проведени генетични изследвания с еднояйчни близнаци, отгледани от приемни родители, се доказва, че личностни характеристики на близнаците като самодисциплина, придържане към нормите, стремеж към постижения и компетентност не зависят от социалните условия, а от генетичната предразположеност.

 Резултати от други изследвания доказват, че високите нива на емоционална интелигентност предопределят удовлетвореността от живота на хората и намаляват преживяването на негативни ситуации. Още повече, емоционалната интелигентност е свързана с честа употреба на адаптивни техники за справяне със стреса (промяна на среда, нови решения, ново поведение) и по-рядкото използване на маладаптивни техники за справяне, като пушене, пиене на алкохол, приемане на успокоителни лекарства.

              Емоционалната интелигентност като меко умение може да се развива и надгражда в различни условия. Затова управлението на емоциите в бизнес средата е тема на тренинги и обучения, които всеки трябва да премине.

Отговорът на въпроса защо днес много хора не се чувстват професионално удовлетворени е в очакванията за бърз професионален растеж, висока заплата и кариерно развитие. Тези очаквания не могат да се удовлетворят, без личността да премине през различни процеси, характерни за всяка бизнес среда. Удовлетвореността е резултат от постигане на цели, от лични постижения и задоволяване на потребностите от растеж. В епохата на парите често моделите на поведение, внушавани от медии, изкуство, шоубизнес понякога изкривяват представите за реалност. Другата причина е дигитализацията и бързите комуникации, виртуални организации, намалената жива комуникация и обмен на човешки емоции, а не емотикони.

Тъй като технологиите са проявление на нашата цел да постигнем повече с по-малко, техният напредък се ускорява по-бързо и по-бързо по експоненциален начин. Този вид растеж е труден за разбиране и предвиждане за човешкия мозък, оставяйки повечето от нас да не са наясно със сегашното състояние на технологиите за изкуствен интелект и тяхното ускорено развитие. Мнозина биха могли да бъдат изненадани от скоростта на промяната, свързана с това явление, главно в това как ще организираме нашето общество и икономика. Човешкият труд, дори и висококвалифицираният, ще бъде изправен пред предизвикателствата на автоматизацията и изкуствения интелект, принуждавайки работодателите и служителите да преразгледат своите роли, да започнат да управляват по- ефективно емоциите си, поведението си и отговорностите си. В този процес човешкото его и осъзнатост трябва да се адапритра.
      

Питали ли сте се защо са негативни българите?  Негативизмът ни е провокиран от неяснотата, която все повече се увеличава, от социалните фактори, от усещанията за намалено щастие и успех. В едно изследване за нивото на психическа устойчивост и негативни очаквания данните сочат, че ние като нация сме склонни да очакваме да ни се случат негативни събития повече, отколкото позитивни. Тези резултати, отнесени към темата за емоционалната интелигентност, насочват към склонност към песимизъм и намалено благополучие, а както обясних по-горе, и към намалена емоционална интелигентност.

            Емоционалната интелигентност има отношение към всички сфери от живота ни, защото ние хората имаме много добре развита втора сигнална система в нашите мозъчни структури. Нашият мозък е проектиран да функционира чрез две съзнания – рационално и ирационално (емоционално). Балансът между тях зависи от нивото ни на самоосъзнаване кога да използваме разума си и доколко може да се доверим на емоциите си.

              Емоционалната интелигентност в бизнес средата има отношение към вземането на решения, към стратегическите лидерски умения, към уменията да преговаряме, да комуникираме, да убеждаваме чрез аргументирано мнение, да управляваме екипи и да ги мотивираме. В бизнес средата емоционалната интелигентност изключително приложима при управлението на хората, защото много често емоционалните послания затвърждават или провалят успеха на мениджърите.